Lubomir Nokov on What "Bulgarian" Food Really Means
A deeper look at Lubomir Nokov's warning about Bulgarian agriculture, pesticides and soil health, and what "Bulgarian" food should mean.
Lubomir Nokov, Co-founder and CEO at Harmonica Foods, recently posted something that made me stop scrolling: "Чета доклада на Евростат за земеделието ... и си задавам въпроса като купувам българско какво точно значи това?".
Този прост въпрос – когато купувам "българско", какво всъщност значи това? – носи много повече тежест, отколкото изглежда на пръв поглед.
В поста си Лубомир посочва, че през последните 10 години употребата на неорганични торове в България е нараснала с около 40%, докато в ЕС като цяло намалява. Говори за почви с по-ниско органично съдържание, които задържат по-малко вода, по-лесно се отмиват и страдат повече при суши и проливни дъждове. И напомня, че в крайна сметка всички ние плащаме тези рискове и разходи на касата в магазина.
Какво всъщност значи "българско" на етикета?
Когато чуем "българско", повечето от нас си представят нещо близко, по-чисто, по-истинско. Нещо, което идва от "нашата" земя, от хора, които се грижат за нея. Интуитивно приравняваме местното с качественото и безопасното.
Но както Лубомир подчертава, реалността често е по-различна.
"За да има добиви, наливаме химия, вместо да разчитаме на здрава почва."
Това е сърцевината на проблема. В момента "българско" по-често описва географията, отколкото отговорността. Означава, че храната е произведена в България, но не казва нищо за това как е произведена.
А в един климат, който, по думите му, "вече не е като едновреме", начинът на производство става не по-малко важен от произхода.
Вълната от неорганични торове
Според Евростат, нарастването на употребата на неорганични торове у нас с около 40% за десетилетие контрастира с общата европейска тенденция към намаляване. Този контраст е тревожен по няколко причини:
-
Краткосрочна продуктивност срещу дългосрочно здраве
Неорганичните торове бързо вдигат добивите, но при прекомерна и едностранчива употреба водят до деградация на почвата. Намалява органичното съдържание – онзи жив слой, който прави почвата устойчива и плодородна. -
По-малко вода, повече риск
Лубомир напомня, че почвите с ниско органично съдържание задържат по-малко вода и се отмиват по-лесно. Това означава по-голям риск от засушавания и наводнения, от ерозия, от загуба на най-ценния горен слой почва. -
Сметката накрая е за всички
Когато земята е по-уязвима към климатични шокове, земеделците стават по-зависими от допълнителни входове – още торове, още препарати, повече застраховки, повече техника. Всички тези разходи в крайна сметка се калкулират в цената, която плащаме като потребители.
Така, без да го осъзнаваме, днешната евтина и "подсилена" реколта може да означава утрешна скъпа и несигурна храна.
Пестициди, изключения и сиви пазари
С пестицидите картината не е по-лека. Лубомир се позовава на доклади на PAN Europe и Safe Food Advocacy, които описват случаи, в които в България са използвани забранени активни вещества чрез извънредни разрешения – временни изключения, давани от администрацията при "изключителни ситуации".
Проблемът е, че тези изключителни ситуации често се повтарят година след година. Когато временното изключение стане практика, то престава да бъде изключение – превръща се в неофициална норма.
Лубомир добавя и още един тревожен детайл: Европейската служба за борба с измамите (OLAF), заедно с българските власти, редовно залавя тонове незаконни пестициди, внасяни контрабандно. "Явно има такъв пазар", заключава той.
Този пазар съществува, защото:
- има търсене за по-евтини или по-силни препарати;
- контролът по веригата често е слаб или неравномерен;
- краткосрочният натиск за високи добиви измества дългосрочната грижа за земята и здравето.
От гледна точка на потребителя резултатът е един: етикетът "българско" не е автоматична гаранция за по-малко химия или по-висока безопасност. Може да значи чисто и отговорно, но може да значи и точно обратното.
Здравата почва като национална сигурност
Когато говорим за торова и пестицидна употреба, лесно е да останем на нивото на числа и регулации. Но в основата стои нещо много по-земно – буквално: здравето на почвата.
Здрава почва:
- задържа повече вода и буферира екстреми – суши и проливни дъждове;
- съхранява въглерод и помага в борбата с климатичните промени;
- поддържа по-устойчива, по-разнообразна и по-стабилна екосистема, от която зависи и добивът.
Когато изтощаваме почвата и компенсираме с повече химия, сякаш взимаме бърз потребителски кредит от природата – за сметка на бъдещите поколения. Само че тази "лихва" не се измерва в проценти, а в загуба на земя, вода, биоразнообразие и здраве.
От тази перспектива въпросът на Лубомир – какво значи "българско" – всъщност е въпрос за националната ни продоволствена сигурност.
Време е да преформулираме "българско"
Лубомир пише:
"Българско може да значи чисто, отговорно, щадящо и сигурно (това се опитваме да правим в Хармоника, но сме изключение), но не и сега. Ако българско не значи грижа за земята, скоро няма да има какво да значи."
Тук има ключова разлика: "българско" може да значи чисто и отговорно – но в момента често не означава това. Тази разлика е и предизвикателство, и възможност.
Какво могат да направят потребителите
Като потребители ние не можем да променим регулациите директно, но имаме реално влияние:
-
Да задаваме неудобни въпроси
Когато купуваме продукти с етикет "българско", да питаме: Как се отглежда това? Какви практики за почвено здраве се използват? Има ли независими сертификации? -
Да подкрепяме добрите примери
Марки като Harmonica, биопроизводители, регенеративни ферми – онези, които инвестират в здравето на земята, а не само в краткосрочния добив. Всеки лев, който насочваме към тях, е глас за различен модел. -
Да разграничаваме "местно" от "устойчиво"
Местното производство има много предимства – по-кратки вериги, по-малко транспорт, подкрепа за местната икономика. Но местното не е автоматично устойчиво. Трябва да търсим и двата критерия: и местно, и отговорно.
Какво е нужно от производителите и институциите
Производителите и институциите държат другата половина от решението:
-
По-малко зависимост от "изключения"
Извънредните разрешения за забранени вещества трябва да останат наистина редки и обосновани, а не рутинна практика. -
Инвестиции в почвено здраве
Подкрепа за практики като сеитбообращение, зелено торене, покривни култури, компостиране и регенеративно земеделие. Те не дават моментален бум на добивите, но изграждат стабилност. -
По-строг контрол и прозрачност
Срещу незаконните пестициди е нужен не само контрол на границата, но и проследимост по веригата, прозрачни санкции и реално прилагане на правилата. -
Ясни стандарти за това какво значи "чисто" и "отговорно"
Доброволни или законови стандарти, които свързват националния произход с конкретни екологични и здравни критерии – не само с флага върху етикета.
Бъдеще, в което "българско" означава доверие
Когато Лубомир казва, че Harmonica се опитва да бъде изключение, той всъщност подсказва как може да изглежда правилото. Една храна да е българска не само по карта, но и по ценности:
- грижа за почвата и водата;
- ограничена и внимателно контролирана употреба на торове и пестициди;
- проследимост и прозрачност по цялата верига;
- уважение към хората, които работят земята.
Ако искаме "българско" да остане нещо, с което се гордеем – а не просто географски маркер – трябва да свържем тази дума с грижа, а не с компромис.
Посланието от вирусния пост на Лубомир Ноков е просто, но дълбоко: ако "българско" не значи грижа за земята, скоро няма да има какво да значи. Колкото по-рано го приемем насериозно – като потребители, производители и институции – толкова по-голям е шансът тази дума да остане синоним на доверие, а не на пропусната възможност.
This blog post expands on a viral LinkedIn post by Lubomir Nokov, Co-founder and CEO at Harmonica Foods. View the original LinkedIn post →